practice

practice
{'præktis}
I. 1. практика, приложение
in PRACTICE в действителност, на практика
to carry/put into PRACTICE прилагам (на практика)
2. практика, упражнение, тренировка
PRACTICE makes perfect опитът прави майстора
to be in PRACTICE добре съм упражнен, в добра форма съм
to be out of PRACTICE не съм се упражнявал скоро, загубил съм формата си
3. обичай, навик, привичка, практика, установен ред, юр. процедура
to make a PRACTICE of doing something, to make it a PRACTICE to do something свикнал съм да/постоянно правя нещо
it is the usual PRACTICE така e прието, така се прави обикновено
as is my usual PRACTICE както правя обикновено, както съм свикнал
4. (частна) практика, клиентела (на лекар, адвокат)
to buy/sell a PRACTICE купувам/продавам лекарски кабинет с разработена клиентела
5. обик. рl интриги, машинации
sharpPRACTICE мошеничество
discreditable PRACTICEs тъмни дела
6. attr тренировъчен, за упражнение
PRACTICE teaching учебна практика
II. ам. practise
* * *
{'praktis} n 1. практика; приложение; in practice в действителност,(2) {'praktis} ам. practise.
* * *
учебен; учение; стаж; упражнение; тренировка; обичай; привичка; практика; приложение; навик;
* * *
1. (частна) практика, клиентела (на лекар, адвокат) 2. as is my usual practice както правя обикновено, както съм свикнал 3. attr тренировъчен, за упражнение 4. discreditable practices тъмни дела 5. i. практика, приложение 6. ii. ам. practise 7. in practice в действителност, на практика 8. it is the usual practice така e прието, така се прави обикновено 9. practice makes perfect опитът прави майстора 10. practice teaching учебна практика 11. sharppractice мошеничество 12. to be in practice добре съм упражнен, в добра форма съм 13. to be out of practice не съм се упражнявал скоро, загубил съм формата си 14. to buy/sell a practice купувам/продавам лекарски кабинет с разработена клиентела 15. to carry/put into practice прилагам (на практика) 16. to make a practice of doing something, to make it a practice to do something свикнал съм да/постоянно правя нещо 17. обик. рl интриги, машинации 18. обичай, навик, привичка, практика, установен ред, юр. процедура 19. практика, упражнение, тренировка
* * *
practice[´præktis] I. n 1. практика; приложение; in \practice в действителност; to put (carry) into \practice прилагам (на практика); 2. практика, упражнение; тренировка; \practice makes perfect опитът прави майстора; to be in \practice добре съм подготвен, в добра форма съм; to be out of \practice не съм се упражнявал (тренирал) скоро, загубил съм си формата, в лоша форма съм; 3. навик, привичка, обичай, практика; установен ред; юрид. процедура; to make it a (o.'s) \practice to do s.th., to make a \practice of doing s.th. свикнал съм да правя нещо; it is the usual \practice така се прави (практикува) обикновено, така е прието; as was then the \practice както беше прието тогава; a good (bad) \practice добър (лош) навик, добра (лоша) практика; 4. (частна) практика, клиентела; to have a large \practice имам голяма клиентела (за лекар, адвокат и пр.); имам много пациенти (голяма частна практика); to buy (sell) a \practice купувам (продавам) лекарски кабинет с разработена клиентела; 5. обикн. pl интриги, козни, хитрини, машинации; sharp \practices мошеничество; discreditable \practices тъмни дела; 6. attr тренировъчен, за упражнение; II. v = practise.

English-Bulgarian dictionary. 2013.

Игры ⚽ Поможем написать курсовую
Synonyms:
, , , / , , / , , , / (as of a profession), , / , , (for skill's sake), / , , , , ,


Look at other dictionaries:

  • practice — prac‧tice [ˈprækts] noun 1. [uncountable] the work done by a particular profession, especially lawyers or doctors who are working for themselves rather than a public organization: • Mr. Barr returned to private law practice in the mid 1990s. •… …   Financial and business terms

  • practice — prac·tice n 1: the form and manner of conducting judicial and quasi judicial proceedings 2 a: the continuous exercise of a profession; also: the performance of services that are considered to require an appropriate license engaged in the… …   Law dictionary

  • practice — [prak′tis] vt. practiced, practicing [ME practisen < MFr practiser, altered < practiquer < ML practicare < LL practicus < Gr praktikos, concerning action, practical < prassein, to do] 1. to do or engage in frequently or usually; …   English World dictionary

  • Practice — Prac tice, n. [OE. praktike, practique, F. pratique, formerly also, practique, LL. practica, fr. Gr. ?, fr. ? practical. See {Practical}, and cf. {Pratique}, {Pretty}.] 1. Frequently repeated or customary action; habitual performance; a… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • practice# — practice vb Practice, exercise, drill are comparable when they mean, as verbs, to perform or cause one to perform an act or series of acts repeatedly and, as nouns, such repeated activity or exertion. Practice fundamentally implies doing,… …   New Dictionary of Synonyms

  • Practice — or Practise may refer to: * Practice (learning method), a method of learning by repetition * Standards Practices, a conventional, traditional, or otherwise standardised method * Practice of law * Law firm, a legal practice * Medical practice, a… …   Wikipedia

  • Practice — Prac tice, v. t. [imp. & p. p. {Practiced}; p. pr. & vb. n. {Practicing}.] [Often written practise, practised, practising.] 1. To do or perform frequently, customarily, or habitually; to make a practice of; as, to practice gaming. Incline not my… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Practice — Prac tice, v. i. [Often written practise.] 1. To perform certain acts frequently or customarily, either for instruction, profit, or amusement; as, to practice with the broadsword or with the rifle; to practice on the piano. [1913 Webster] 2. To… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • practice — [n1] routine, usual procedure convenance, convention, custom, fashion, form, habit, habitude, manner, method, mode, praxis, proceeding, process, rule, system, tradition, trick, usage, use, usefulness, utility, way, wont; concept 688 Ant.… …   New thesaurus

  • practice — Ⅰ. practice [1] ► NOUN 1) the actual application of a plan or method, as opposed to the theories relating to it. 2) the customary way of doing something. 3) the practising of a profession. 4) the business or premises of a doctor or lawyer. 5) the …   English terms dictionary

  • practice — [ praktis ] n. m. • mil. XXe; mot angl. « pratique » ♦ Anglic. Au golf, Terrain, salle réservés à l entraînement. ● practice nom masculin (mot anglais) Terrain ou ensemble d installations en salle destinés à l entraînement au golf. practice… …   Encyclopédie Universelle

Share the article and excerpts

Direct link
… Do a right-click on the link above
and select “Copy Link”